Християнски Портал - hristiqni. com :: НЕ ЗНАЕХ КАКВО Е ДА СИ ТРЕЗВЕН

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.01.2013 05:14 - НЕ ЗНАЕХ КАКВО Е ДА СИ ТРЕЗВЕН

Автор: hristiqnicom Категория: Други

Прочетен: 1300 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.01.2013 05:16

Здравейте, казвам се Дийн Бейлс и съм новороден Християнин. Това е историята на моя живот, обвързан с наркотиците. Но също така, тя е и свидетелство за това как срещнах Исуса Христа. Аз съм най-малкият от тримата сина в семейството ми. Най-големият ми брат беше пристрастен към хероина и умря само на 17 годишна възраст в автомобилна катастрофа. Другият ми брат пушеше хашиш и марихуана. А аз опитах наркотиците когато бях едва на 14. Започнах с марихуана. Лека полека „ме представиха“ и на Whites, Reds, Mescaline, LSD, PCP, Hash и какъвто и друг наркотик можеше да има. Вземах всеки наркотик, който ме караше да се чувствам всичко друго, но не и нормален. По онова време мразех да съм нормален. Мислех си, че е доста скучна работа си нормален човек. Когато не можехме да си набавим наркотици ние дишахме лепило, боя и дори бензин - всичко, което ни караше да чувстваме възбуда. Ние пушехме много и най-различен вид марихуана, растяща из целият свят. Понякога пушехме по 1 унция на ден. Отивахме на училище дрогирани. Не след дълго с брат ми решихме изобщо да не стъпваме там. Искахме просто да се мотаме по цял ден и да експериментираме с различни наркотици. За нас наркотиците бяха най-важното нещо на света. Дълго време го играх посредник. Това означаваше, че аз набавях наркотиците за някой друг, а срещу това този човек ми даваше малко от наркотика. Аз познавах всички дилъри и имах всевъзможни връзки. Това беше най-лесният начин да си набавям наркотици без да давам пари. Понякога им казвах по-висока цена и така ми оставяше по някой лев отгоре, с който си купувах още наркотици. Наркотиците се превърнаха в мое хоби. Понякога се нуждаех от пари, за да си ги набавям, за това започнах работа. И така, намерих си работа в Rickinbaucker – полирах китари. Там се запознах с едни момчета, с които се дрогирах през обедните почивки. Във фабриката имаше и едно момче, което по време на обедната почивка винаги

четеше Библията. Той имаше дълга коса, брада и носеше сандали. Много ми приличаше на Исус Христос, който бях виждал изографисан по всичките икони и картини. Един ден започна да работи на масата до мен. Аз не вярвах в Бога. Не ми пукаше и за хората, които вярваха в Него. Те сякаш постоянно искаха да набиват Бог в главата ми и това ме караше да се чувствам неловко, така сякаш бях против тях. Но този млад мъж беше различен! Той никога не ми каза нещо за Бога, просто ми се усмихваше.

Продължава ->

Нагоре